Кой не е чувал за Гергьовден, кой не познава поне един Георги. Този ден се чества през пролетта се смята за голям ден като Великден. Обявен е за национален празник, не случайно. Много песни са изпети за него и на много деца са дадени имена на него.
Гергьовден – празникът на пролетта
По Гергьовден се заколва за пръв път агне в пролетта. Това е истински ритуал, започващ от черквата. Символиката вещаела начало на плодородието; край на сиромашия, болести и магии.
На Гергьовден в миналото момите закичвала зеленина зад ухо, пеели и се люлеели. Старците пеели и гледали закачките между младите, а момците надигравали.
Как се чества Гергьовден
И до наши дни е прието на Гергьовден да се закичват върбови клонки за здраве. С коприва се жаркат всички спящи в къщата по краката; някой за здраве се къпят в реката; а росата се събира в съд, за лек през годината. На този ден се берат и билки срещу болести по хора и добитък.
Ако се загледаме добре в ритуалите, поверията и символиката на Гергьовден, ще забележим, че неговата наситеност е за осигуряване здраве и изобилие в домовете на хората. На този ден сякаш витае някаква особена, пленителна магия, чието магическо приобщаване дава на младите жизнени сили. На този ден сякаш пролетта поражда нов цикъл и самата природа се ражда.
Именници по Гергьовден са:
Галя, Георги, Гошо, Ганчо, Гергана, Ганка, Георгина, Гиньо, Генчо, Гоце, Гео, Гинка, Гюро, Гюргелена, Гюрга, Йорго, Порица и техните производни.
Съществуват, изключително много примери и аналогии, които безспорно говорят за връзките между българите и обичаите по Гергьовден. Някои, от които се прилагат в бита на скотовъда и земеделеца и в наши дни.